Нашата кожа

      Кожата е нашият най-голям орган. Той е граница и едновременно с това обвивка, която съдържа останалите системи от органи в нашето тяло, дарява закрила и топлина.  Ние сме същества, които още в майчината утроба притежаваме обвивка и оставаме такива завинаги.  Още с раждането си сме принудени да нахлузим разнородни “вторични кожи” и по-нататъшни обвивки – дрехи, бижута и аксесоари, кола, жилище. Природният и социалният околен свят също могат да бъдат разглеждани като обвивки в един по-широк смисъл. Същевременно още от детството си ние сме под влияние на веществени и невеществени атаки – като се започне от ултразвука през бременността и се стигне до  все по-засилващия се електросмог.  Елементите въздух, светлина, вода и земя са се превърнали в наши “врагове”, както и цъфтящите дървета, храсти и треви през пролетта, слънцето през лятото и студът през зимата. Кучетата, котките, пчелите, млякото, пшеницата, дори хората, с които сме в определени отношения могат да ни направят “алергични”. Различното време, в което живеем води до различни промени в заболяванията в глобален план и до нови болести. Те са обусловени от новите душевни, културни, хранителни привички, които пък променят начина и ритъма ни на живот. Днес почти във всяко семейство се срещат различни форми на невродермит, псориазис, екзема, кожни алергии.

Още през 19-ти век френски кожни лекари поставят екземата в зависимост с душевните конфликти и я наричат невродермит. От една страна кожата отразява навън как се чувстваме органично и душевно, а от друга страна тя е важен имунен орган, който е посредник между външния и вътрешния свят. За кожата в особено голяма степен се отнася твърдението, че всички болести са диспонирани в дълбочината на собствената ни биография. Само външното лекуване на кожните болести – напр. чрез мехлеми – не довежда до излекуване, а до усложнения, които често  могат да се превърнат в хронични и още повече да затруднят истинското лечение. Със своята пропускливост кожата е лабилен орган, който може да служи като индикатор за нарушеното в някаква област на живота ни съотношение между вън и вътре. Въпреки че кожата е орган, който е пред очите ни, често за да се открият причините за заболяването й е необходимо да бъдат проведени дълги и задълбочени изследвания на органични, конституционни, диетични, психични и дори социални въздействия, които в крайна сметка са допринесли човек да не се чувства добре в собствената си кожа. Защото кожата само оглежда състоянията, самата тя не е болна, а се държи като огледално отражение на реални факти, лежащи в дълбочината на организма.