Страхът принадлежи неотменно към нашия живот. Той ни съпровожда от раждането до смъртта. Да вярваме, че сме в състояние да живеем живота си без страх, си остава една от големите ни илюзии. Макар и страхът да присъства неизбежно в нашия живот, това не означава, че ние непрекъснато съзнаваме този факт. Ние обикновено сме склонни да го отминем, да го избегнем, да го заобиколим и сме развили техники и методи за неговото изтласкване, притъпяване или надиграване и отричане. Но подобно на смъртта, и страхът не престава да съществува тогава, когато не мислим за него.

Страхът съществува независимо от културата и степента на развитие на един народ или на отделния човек — променят се само обектите на страха и средствата и методите, прилагани в битката с него. Например днес като цяло ние вече не се страхуваме от гръмотевици и светкавици. Затова пък познаваме страхове, неизвестни на предишните култури — ние се страхуваме от бактерии, от нови болести, от транспортни произшествия, от старост и самота. Методите за борба със страха не са се променили толкова много. Само дето сега на мястото на жертвоприношението и магическото заклинание се дошли модерните прикриващи страха фармацевтични средства.

В днешно време психотерапията в нейните различни форми се е превърнала като че ли в най-важната нова възможност за преработване на страха: тя разкрива за пръв път историята на неговото развитие у индивида, изследва неговата взаимосвързаност с индивидуално-семейните и социокултурни условия и прави възможно изправянето срещу страха с цел успешното му преработване. Ако разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойствен аспект: от една страна, той може да ни активира, от друга — парализира. Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характера на подкана, на импулс за тяхното преодоляване. Приемането и овладяването на страха означават стъпка в развитието ни, която ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното, избягването на страха и на стълкновението с него ни стагнира; то препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да продължаваме да се чувстваме като деца там, където не сме преодолели страховите бариери.

Страхът се появява винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и страх. И тъй като нашият живот винаги води към нещо ново, далечно и все още неузнато, страхът ни съпровожда непрестанно. Той обикновено нахлува в съзнанието в особено важни моменти от нашето развитие - тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени. Следователно развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх и всяка възраст съответно има своите стъпки на съзряване с присъщите им страхове, с които трябва да се справим, за да извършим успешно тази стъпка. 

Наред с тези страхове съществуват и множество индивидуални страхове, които често не можем да разберем у другите, защото не сме ги срещали у себе си. Така за едни източник на силен страх може да бъде самотата, за други — навалицата от хора; трети получават пристъпи на страх при преминаването по мост или през празно пространство; четвърти не понасят затворени помещения; други се страхуват от безобидни животни, от бръмбари, паяци, мишки и т.н. Практически не съществува нищо, което да не може да не породи страх у нас. С различните форми на страха днес много успешно се бори психотерапията, която подхожда по индивидуален начин към всеки клиент в зависимост от неговата уникалност, защото всеки човек преживява свои личностни варианти на страх.